Фолклор и динамики на идентичността в Обединена Европа – случаят на България и Естония

Изследването на фолклора и наследството са ключови компоненти на естонската и българската култура и общество от две гледни точки: тази на културното развитие и тази на развитието на националните науки. Те са много важни и в контекста на членство на двете страни в Европейския съюз. Позицията им на „нови европейски държави” определя динамиките в процеса на националната и европейска идентификации, както и логиката, символите и формите на тяхното изразяване. Изследователският фокус на работната група отпраща към изследване на народната култура в условията на отворено общество. Целта на българските и естонските изследователи е да открият въздействащите фактори / иницииращите фактори във фолклора (изрази, наративи, предразсъдъци, идентичности и митове), които водят към моменти на затихване или възход. С други думи, изследват се приемствеността, замирането и импулсите на възраждане във фолклора. Фолклорът се предава едновременно във формални и неформални социо-културни групи, което отвежда до проблема за сплотеността и човечеството като творец на социален и културен капитал, за факторите, предотвратяващи (културни) конфликти и повишаващи толерантността в мултикултурна и традиционна среда. Следователно, в двете общества се изследват промените в идентичностите и в някои под-жанрове на фолклора, като проявите на нематериалните културни съкровища например. Част от общото изследване е дълбинно фолклористично проучване, играещо важна роля в „спомнянето” и поддържането на „спомените” на нацията, подпомагащо ориентирането в собствената ни култура, глобалните тенденции и тяхното взаимодействие, поддържащо стремежа към общочовешки ценности. В информационното общество съществува и остра нужда от комплекс от обслужващи електронни системи – като се има предвид членството на Естония и България в е.република (e.republic) нормална е тенденцията за разширяването на националните корпуси от културни данни с фолклорни приноси.